Една голяма любов и нищо повече

“Веднъж Луната излязла на разходка. Обиколила всички планети една по една, срещу нея се появила една много красива планета. Луната я попитала: – Как се казваш? А планетата отвърнала: – Аз съм Земята. Луната гледала смаяно Земята. Искала да си тръгне, но не можела, искала да говори, но не можела, искала само да ѝ покаже светлината си. Обляла се в бяло и се показала на Земята и тогава се влюбила в Земята. За да не си тръгне я претеглила с всичка сила. Луната повече не се отделяла от нея. За това от милиони години вечер след като хората заспят Луната и Земята си говорят за своята любов. Дори да не се докосват, дори и да не се прегръщат, цялата Вселена нашепва за тази голяма любов.” – Web