Сладко от рози

– Виж сега, Шинке, шарен е животът – като писана стомна. Що ли няма в него? Порта скръцва, лято ще проплаче, два вятъра се бият, кривотиите си мерят. А човекът? Мечтата си на глас ще изрече, пътува – свят да види и свят да го омагьоса, нова любов среща подир голяма болка, лош човек и змия види – варди се. И тъй до сетен дъх. Песните, приказките, гатанките са като туй сладко от рози на хляба. От сивото ни избавят. С тях ще облажиш живота на другите. Из ” Йова разказва”, Ивелина Радионова